За качествата на естествения психотерапевт

„Разумното никога не говори на нервни и упорити хора, които имат свои възгледи. То ги оставя да носят своите последствия. Който иска да учи, само на него разумното даром идва. Природата се държи много строго към ония, които и противодействат и всякога оставя да си носят последствията. Тя всякога има разположение към ония, които и съдействат и тях подкрепя.“

Естествения психотерапевт е естествено огледало на преработения си вътрешен свят, в синхронична цялост на личността, с която взаимодейства, в процеса на любящата си терапия, която е негово призвание. Ако може да пресъздам в едно изречение, процеса на работа на естествения психотерапевт, може би е това, а може би и още хиляди други.

Когато става въпрос за качествата, които притежава терапевта, на първо място това следва да се отбележи, че това е емпатията. Емпатията или чувстването или любовта и като цяло тази симбиоза от качества са най – важни в психотерапевтичната работа. Да обичаш и да хармонираш с онази топлина, която не се вижда, а само се чувства, която преминава и остава в съществото и душата и придава истинския смисъл на битието.

Естествения психотерапевт следва да притежава остър интелект и добра памет, като стъпва здраво на научната логика. Опираме се изцяло на научната, неоспорима база на когнитивната наука, но в същото време работим и прилагаме законите на духовността, природата и естествената наука за любовта. Естествения психотерапевт е необходимо да съчетава научните и природните устои, като спонтанно и асертивно ги прилага в практиката си.

Дълбокото смирение и прегръщане на егото са важни стъпки, свързани с духовното ни израстване, като естествени психотерапевти. Защото е важно да разбираме този аспект, като характерова стабилност в духовнaтa и хуманна сърцатост, но също и прагматичност.

Необходимо условие за естествения психотерапевт е стремежа му към развитие и учене. Най – важен е копнежа и мотивацията за развиването на вътрешните стойностни и качествени характерови потенциали. Няма как да имаме всички развити качества и черти в пълния им и безпределен обем. Точно за това са потребни желанието и стремежа за осъзнато учене. Като осъзнато съществуващи хора, ние цял живот трупаме опит и преживелищност, като всичко това е безкрайно важно и свързано с друго качество, което трябва да притежаваме и то е себеактуализиращ вътрешен заряд. Такъв, който да пронизва цялото ни същество и ние да се ръководим и да следваме точно тази енергия.

Естествения психотерапевт е добре да съчетава различни преливащи се едно в друго артистични качества – рисуване, писане, танци, актьорско майсторство и да има афинитет и влечение към психотеатъра. Творческия заряд ни е безценен помощник в терапията. Чрез психотеатъра преработваме различни житейски ситуации на клиента си, изразяваме  негови субличности, поради това е наложително да притежаваме характерова гъвкавост, която да ни въведе благодатно през безпроблемното „гмуркане“ в дълбокото, с безрезервното доверие в себе си.

Като естествени психотерапевти, добре би било да възприемаме себе си, като проводник на любовта. Само през този канал на пренос на хармония и синхроничност ще можем да развием и качествата си важни за работата ни – като дисциплина, следване на структура и качествен ред. Без любовта, в смисъла на дисциплината и реда, ще превърнем тези качества в садомазохистична зависимост и насилие над личността ни.

Психотерапията е професия, която не е никак лека и е доста изискваща. В тази връзка ефективния психотерапевт трябва да е вдъхновено любознателен, непрестанно себеразвиващ се и да е преживелищно мъдър. Поради тази причина, не бива да схващаме психотерапията само като професия, а много отвъд това, като призвание. Да си призван да работиш за себе си и за другия и през развития вътрешен център на любовта и хармонията. Има ли по-голяма вдъхновена благодат от това?

Ако трябва да се обозначат на кратко основните базисни качества и характерови черти на естествения психотерапевт, те биха изглеждали така:

–          Емпатия, голямо сърце, способност за искрена обич и великодушие

–          Достатъчно силен, прецизен и остър интелект, качествена памет

–          Способност за извършване на ядрени аналогии между отдалечени домейни и синтезиращо съвместяване на привидни противоречия

–          Вътрешно първенство на духовността, като източник на всичко смислено в приключението на живота

–          Здраво стъпване на научната логика

–          Вдъхновена любознателност

–          Автентична спонтанност

–          Изстрадана, смирена мъдрост, идваща от богат и нелек личен опит в житейския път

–          Способност за трансферно удържане в терапевтичния процес, самообладание

–          Преживяване на психотерапията като призвание

–          Постоянно себеусъвършенстване, преживелищно учене и развитие

–          Следване на пронизващ цялото същество себеактуализиращ вътрешен заряд

–          Висока мотивираност

–          Здрава дисциплина

–          Любящо търпение при систематична и неотклонна упоритост

–          Преливащо творчество, проявявано индивидуално като писане, танц, рисуване, визуални изкуства и др.

–          Известен вкус към психотеатъра и актьорското майсторство

От гледна точка на качествата на естествения психотерапевт, можем да обобщим, че те са една богата пъстра палитра от любов, мъдрост, мотивация, интелект, чувственост, автентичност, спонтанност, изкуство и здрава дисциплина.

Терапевтичната работа на клиента и психотерапевта не е просто отношение между двама души. Това е отношение между култури. Същото твърди и Айви: “Много фактори сочат, че културната принадлежност, религиозното възпитание, социално-икономическият статус, възрастта и полът могат да бъдат също толкова важни в прихотерапевтичната работа, колкото индивидуалността на клиента и проблемът сам по себе си.”

Ако психотерапевтът е ограничен в своите културно-исторически корени, той е ограничен и в диапазона на взаимодействие със своите клиенти. Най-ефективен психотерапевт ще бъде онзи, който се е издигнал на нивото на Гражданин на Света,  космополит и ксенофил.

Естествения психотерапевт е искрено ефективен в душелечението, тогава, когато лично е бил потопен през своето изживяно и преработено, в такъв казус. Когато се е разкъсвал и горял дълго в това, а после е залепил с отработени здрави парчета и повежда клиента до там, докъдето той сам е стигнал. Терапевтът може да докара клиента до такава хармония с вътрешния и външния свят, каквато сам е постигнал. Не повече! Поради тази причина, а и факта, че тази професия е призвание и съдба, неимоверно се нуждаем от ежедневно развитие и усъвършенстване на всички тези свои качества.

Използвана литература:

Орлин Баев, Естествена психотерапия