Мотивация – един различен творчески поглед

„Що се касае до актовете на инициатива или съзидателност, има една основна истина, непознаването на която е и причина за гибелта на безчет идеи и прекрасни планове: мигът, в който се посветиш безрезервно, задейства се и Провидението. Тогава в твоя помощ се случват всевъзможни неща, които инак никога не биха се случили. От решението да се посветиш произтича цяла поредица от непредвидени и помагащи събития, за каквито на никого дори не би му хрумнало да мечтае.“ Гьоте

Искреното, дълбоко намерение което имаме към определена идея или цел, най-точно и най ясно мотивира, пренасочва и фокусира съзнанието ни. Със сигурност и от личен опит, мога да твърдя, че тази сила на намерението, би могла да доведе до резултати граничещи с чудо. Точно това, в което повярваме и на, което се посветим с цялата хармония на вътрешната си отдаденост и сърце, обикновено се осъществява. Когато мотивацията в синхроничен съюз с намерението е в наш най-стойностен и добър интерес и разбира се не е в конфликт с друг такъв интерес, на никой друг, то тогава е най-вероятно да намери своята реализация и проявление.
Мотивът е нещо в личността, което я подтиква към действие. Това би могло да е потребност, органическо състояние или идея. Повечето, което знаем за невробиологията на емоциите, произтича от изследванията на основните емоции. В афективната система се включват от една страна потребностите и мотивациите, а от друга емоциите. Потребностите и мотивациите формират афектните състояния, които трябва да бъдат разграничавани от емоционалните отговори. Потребностите и мотивациите биват хомеостатични – като глад и жажда и нехомеостатични – като любопитство, либидо и други.
Живите същества се мотивират от различни подбуди, между които една от най-важните е егоистичното желание да поддържат собственото си съществуване, да бъдат живи и щастливи. Удовлетворяването на нашите инстинктивни импулси, потребността от самоизразяване, импулсът за трупане на богатство и за придобиване на власт, подтикът към съзидателен труд, както и други мотиви, заедно обуславят нашите действия. Поради това е добре да се разгледа цялата съвкупност от тези желания и да се анализира тяхната роля и биологичното им значение в поддържането на нашата хомеостаза, на нашето равновесие, както в нас самите, така и в рамките на социума.
Мотивациите регулират нашето поведение, като централна роля играе хипоталамуса. Невроните на хипоталамуса са много чувствителни към различни биохимични субстанции и тяхната активност зависи от концентрацията на най-важните компоненти на кръвта и гръбначно мозъчната течност. Невроните на хипоталамуса регулират от своя страна освобождаването на различни фактори, които регулират секрецията на хормони в хипофизата. От друга страна невроните на хипоталамуса действат върху различни части на афектната система, като причиняват определено регулаторно поведение, като например – пиене или хранене.
Човекът не е ръководен само от потребностите и хомеостатичните си потребности, но и от понякога доста абстрактни импулси. Плановете за тези импулси изглежда, че се намират префронталните зони на челния дял на кортекса.
Анатомичните структура на афектната система се означават с термина лимбична система. Афектната система внася ново измерение – емоции, мотивации, ново качество на човешките перцепции и действия. Това измерение регулира цялостното човешко поведение, чрез търсене на положителни емоции и избягване на отрицателни емоции. С други думи основна функция на афектната система е да усилва, поредицата от събития, които са жизнено важни за оцеляването, чрез асоциирането им с емоционално значение на тези събития.
Мотивацията включва целева насоченост на поведението и изисква пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнати резултати. Крайният резултат е винаги от субективно значение и има психологическа ценност.
В психологията мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението на личността. Тя е желание и готовност да се извърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние и не трябва да се бърка с индивидуалните черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира личността в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, награди, високи постижения, но също така и обичайни ежедневни дейности към постигането на дадени резултати.

„Има два типа мотивация: дефицитарна и битийна. При първата човек се стреми към постижения, понеже в него има липса, има страх. Зад него е сопата на страха, а пред него морковът на постижението. Каквото и колкото и да се постигне така, истинско удовлетворение няма, понеже самото постигане се явява социално и поведенческо следствие от психичния механизъм на изтласкване и така увековечаване на страховете.“ Орлин Баев

Егоизмът или себелюбието е най-древната характерна черта на живота. Всички живи организми – от най-простия микроорганизъм до човека, трябва на първо място да защитават своите собствени интереси. Едва ли можем да очакваме друг да се грижи за нас по-добросъвестно, отколкото за самия себе си. Егоизмът е естествен, но тъй като се счита за некрасива черта, ние се опитваме да отречем неговото съществуване в самите нас. Той е опасен за обществото. Ние се страхуваме от него, защото той носи семената на борбата и отмъщението. Освен това, колкото и да е странно, въпреки нашия вроден егоизъм, много от нас са силно мотивирани от алтруистични чувства. Тези два противоречащи си импулса не са не съвместими. Инстинктът за самосъхранение не е задължително да бъде в конфликт с желанието да се помага на другите. Алтруизма го разглеждаме като преработен и смирен егоизъм, който помага на обществото с това, че предизвиква благодарност и вътрешно удовлетворение. Чрез предизвикване на благодарност и доверие ние подбуждаме другите да споделят нашето естествено желание за нашето собствено благополучие.
„Когато човек твори, малката личност смирено притихва, а огромна енергия преминава през него. Това е енергията на любовта. А любовта е всичко. Тя носи смисъл, радост, познание за призванието и посоката, дълбоко удовлетворение, благодарност, оценяване на всеки най-малък миг в живота, виждан като чудо, възторг и преклонена възхита пред красотата и мъдростта на битието.“ Орлин Баев
Така стоят нещата при битийната мотивация. При нея силата на движещата енергия е творческия напор. При нея самото творене, самия процес, вече възнаграждава, като човек се превръща в канал, в проводник на собствения си потенциал, който излива в творчество.
Всеки един от нас има огромния потенциал за поне една форма на креативност, която може да го мотивира, да придаде смисъл и цел.
Най-голямото предимство на създаването на специализирани органи в сложните живи същества, включително и човека, се състои в това, че всяка част на тялото може да се концентрира върху специфична за нея дейност при условие, че получава чрез кръвоносната система основните вещества необходими за поддържането на живота. Това предимство обаче може да се реализира само ако останалите системи координират всички свои специализирани дейности посредством химически субстанции (особено хормони), носени от кръвта, както и чрез нервни импулси, хармонизирани от механизмите на обратната връзка на централната нервна система, които показват къде има твърде много неудовлетворени искания.
Същите принципи трябва да ръководят и мотивацията вътре в нас самите. По същия начин, както физическото ни здраве зависи от хармоничното функциониране на органите в тялото ни, така и отношението ни с хората и нас самите, трябва да бъдат хармонизирани посредством емоциите и импулсите на алтруистичния егоизъм, които автоматично осигуряват условия за мирното ни съществуване не само с всички човеци, но и с нас самите. Имаме ли горното, имаме свободата към творческия, автентичен и дълбок аз, през който лесно можем да разгледаме и подбудим мотивацията си за конкретен процес.

„Замислям се: каква е тогава личната ми мотивация за създаването на „Естествена психотерапия“? Отговарям си: доверието в творческия процес, тласкан от любомъдрието. Ни повече, ни по-малко. Не на всяка цена, а доколкото и както се проявява величието на любовта дори през некачествеността на проводящия материал на малкостта ми, дотолкова. Да бъде волята Му!“ Орлин Баев

Използвана литература:

„Естествена психотерапия“ – Орлин Баев
„Приложна Неврофизиология на човека“ – Стоян Везенков
„Стрес без дистрес“ – Ханс Селие
„Наръчник за работа с Тревожността и фобиите“ – Едмънд Борн